Дали само институциите са виновни за реките от пластмаса при последните наводнения?

Когато не знаем, че сме отговорни – лесно обвиняваме друг (ВИДЕО)

Заваляха порои, реките преляха и с тях дойде и боклукът! Лесно можем да посочим виновната община или друга институция, когато знаем кое е населеното място, а конкретният виновник за замърсяването трудно се идентифицира, защото е анонимен, невидим. Всички заедно го крием!

Нора Стефанова*

Заваляха порои, реките преляха и с тях дойде и боклукът! Отпадъци, изхвърляни с месеци, дори години лъснаха на повърхността. Всички единодушно се възмутиха, заваляха снимки на реки от пластмаса, инквизицията в лицето на народа се произнесе и институциите бяха качени на клада. Колко удобно за всички ни. Както се казва, присъдата е quick and dirty, виновник веднага е намерен, има кой да се сочи с пръст, може да ни олекне.

Сега да излезем от емоцията и да влезем в обувките на професионалисти. В професионалния свят търсенето на виновник и прехвърлянето на вина е неефективно и не води до резултат. Защо? Защото не дава решение на проблема. Какво трябва да търсим тогава? Поемане на отговорност, вземане на решение и решаване на проблем.

Говорим за отпадъци. Ако искаме да сме справедливи и държавата да е работеща демокрация, означава, че не трябва да търсим лица и организации, за да ги сочим с пръст, а да започнем от върховенството на закона – Законът за управление на отпадъците (ЗУО). Понеже демокрацията предполага споделена отговорност между граждани, публичен и частен сектор, ако трябва да се поема отговорност, нека видим как тя е разпределена между всички ни и къде е нашата отговорност за случващото се като граждани. В крайна сметка, ако искаш някой да спазва закона и да поема отговорност, не би ли трябвало ти да правиш същото, за да даваш пример?!

По закон, за всички (ВСИЧКИ – не само бизнеси и институции,) важи едно основно правило, когато образуваме отпадъци (Глава първа, чл. 6 от ЗУО). Има си приоритетна йерархия, според която:

1. Преди въобще да генерираме отпадъци, трябва да се опитаме да предотвратим образуването им – т.е. като ходим да пием бира в гората и да си направим пикник, използваме съдове (кутии, бутилки, чаши) за многократна употреба;
2. Ако това горе не ни се получи, да се опитаме да ги подготвим за повторна употреба – пазим еднократните опаковки, за да ги ползваме следващия път, зареждаме си минерална вода от близкия извор в пластмасовите бирени бутилки от 2 л. и т.н.
3. Все пак, ако и това не стане, събираме си отпадъците разделно и ги предаваме за рециклиране.
4. Естествено, не всичко се рециклира, затова накрая законът ни дава опция да предадем отпадъка за друго оползотворяване или обезвреждане. Казано просто, хвърляме си го в казана за боклук, където му е мястото.

Сигурно забелязахте, че имате няколко опции, но нито една от тях не включва изхвърляне на отпадъка на място в гората (която между другото, не е част от общинската структура – особено в по-отдалечените и диви райони и няма редовно събиране и сметоизвозване на свободно изхвърлени отпадъци).

Затова и същият този закон във Втората си глава казва (пак за всички, не само за фирми и институции):

„Чл. 29 (2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

…

Чл. 30. (1) Лицата, при чиято дейност се образуват, събират, транспортират и/или третират отпадъци, предприемат необходимите мерки за оползотворяване на отпадъците в съответствие с йерархията (описана по горе в чл. 6).“

Според същия този закон „притежатели на отпадъци“ са създателите на отпадъци, а когато те останат неизвестни – собственикът на имота или Общината (когато земята е общинска). Законът е дълъг и интересен документ, казва още много неща по отношение на отговорности, права и задължения на всички ни.  Това, което разглеждаме в този текст, е малка частица от него, която обаче дава ясно да се разбере, че всички носим отговорност. И ако в селото ни реката прелива от боклуци,  да – сигурно Общината не си е свършила нейната част да изчисти коритото,  но точно толкова е сигурно   и че ние не сме изпълнили задълженията си да не изхвърляме отпадъците си там, както и да не подадем сигнал срещу човека, който знаем, че го прави.

Почистване на река Марица

Защото лесно можем да посочим виновната община или друга институция, когато знаем кое е населеното място, а конкретният виновник за замърсяването трудно се идентифицира, защото е анонимен, невидим. Всички заедно го крием. По-лесно е човек да си зарови главата в пясъка като щраус или да обърне поглед на страни. Или да си казва, “Да бе, какво зависи от мен?” Не искаме да сме доносници, искаме да сме свободни и да не ни следят с камери, да не сме полицейска държава, в която полицията дебне отвсякъде – тоест, всичко, което може да ни уличи в престъпност е ограничаващо правата ни… и свободно ни развързва ръцете да нарушаваме закона без да се чувстваме отговорни и виновни.

Само че както казахме в началото, намирането на виновник и прехвърлянето на вина не е ефективно, не води до резултати, то е елемент от токсичните и деструктивни отношения. Ако искаме да намираме решения на проблема с отпадъците, трябва да си признаем, че сме част от проблема и да си поемем отговорността – със спазване на закона, сигнализиране на нарушителите, споделена отговорност при опазването и почистването. Особено на зелените територии извън населените места, които са красиви, когато ги пазим такива, каквито са, а не когато ги замърсяваме и периодично ходим да се мъчим да ги чистим след това.

Незаконно сметище Марково-извозване

*Автор на публикацията е Нора Стефанова, мениджър проекти на сдружение БГ Бъди активен. В последните години сдружението координира програмата _Място България, благодарение на която до края на 2020-та година са събрани и спестени на природата над 25 тона отпадъци , като това включва дейности по вдигане на незаконни сметища, подводни почиствани в Черно море и мащабни акции с участието на стотици доброволци за почистване на речни корита в цялата страна. Нора Стефанова работи в насока развитие на общности повече от 15 години, както в неправителствения, така и в публичния и бизнес секторите. Активно е ангажирана с екологични процеси от 2003 година, от когато е била последователно част от екипите на варненските екологично ориентирани организации Морски клуб “Приятели на морето”, фондация “Мейдей” и Обществен център по околна среда и устойчиво развитие, в чийто Управителен съвет е и до момента.